Posted on

Юлия Спиридонова: Със захаросани истории не правим услуга на децата

Юлия Спиридонова познава света на децата и влиза в него дискретно, без да размахва пръст. Затова те й вярват. Тя е от онези съвременни будители, които умеят да увличат в личната си кауза с лекота. Когато Юлия говори за последната си книга “Кронос. Тоя нещастник”, очите й се насълзяват. Да, много родители съзнателно избягват да коментират проблема с наркотиците. Вярват, че те и техните деца няма как да станат жертви. Но истината е, че ние все по-малко познаваме децата си, а те имат все по-голяма нужда от нас. 

Юлия Спиридонова надписва копия на книгата “Кронос” за “Читателски колет” – Back to School

За „Кронос, този нещастник“ и наркотиците:

“За всяка една от книгите су за тийнеджъри правя сериозно проучване в процеса на писане. Когато някой герой се “появи”, защото иска да ми разкаже своята история, никога не съм подготвена какво да очаквам. За да пишеш по един проблем, трябва да го познаваш в детайли. Съответно зад тийн романите ми, които са привидно леки и забавни четива, всъщност има доста сериозна работа. Специално за “Кронос” задкулисният труд отне близо две години. Бях шокирана от много открития, които направих тогава. Знаете ли, че най-много наркомани има в най-елитните ни гимназии? Че колкото по-далеч е училището от центъра на града, толкова по-малко апетитна плячка е за дилърите? (…) А те са редовни ученици. Това са деца със статут, популярни и нерядко деца на известни хора… Хора, които се хвалят колко са близки с децата си, колко са страхотни и се гордеят с тях… В същото време това дете продава наркотици в училище. Тези истории рядко попадат в новините. Ние просто не знаем. Нямаме идея колко голяма е тази напаст и колко страшно е това, защото обикновено бързо се покрива още в семейство. Родителите се срамуват и се самообвиняват.”

За родителите, които не четат:

“Въпросът е, че няма как родител, който не обича да чете, да повярва, че една книга може да промени живота на детето му. Само преди броени дни едно непознато момче на 18 ми написа съобщение във фейсбук. Призна ми, че е наркоман, който вече е минал на по-тежка дрога. Прочел е „Кронос“, защото негова приятелка му я е подарила и след  това е плакал цял ден. Написа ми, че ако тази книга му е била попаднала, когато е бил на 12, вероятно никога е нямало да посегне към наркотиците. (…) А родители, които купуват на децата си първия ми тийн роман„Тина и половина“, защото била смешна, отказват да купят „Кронос“, защото главният герой е наркоман. Много родители смятат, че в детските книги трябва да има само захаросани истории. Може би не помнят приказките на Андерсен, не са чели “Том Сойер” или романите на Ерих Кестнер или Астрид Линдгрен? Със захаросани истории не правим услуга на децата. Хем ги отегчаваме, хем може да ги откажем от четенето, хем ги лъжем.”

Юлия Спиридонова надписва копия на книгата “Кронос” за “Читателски колет” – Back to School

За детските писатели в България:

“Помня едно интервю от края на 90-те на издателката Надя Кабакчиева от издателство Слънце, в което тя казва: „Всеки български издател трябва да вземе под крилото си един български детски писател. Това е литературата, която се нуждае от най-много подкрепа и ние го дължим на нашите деца.“ Беше страхотно интервю. Двадесет години по-късно промяна няма. Издателите не искат неизвестни автори. Рискът е голям, илюстрациите са скъпи. Затова много детскии писатели прибягват до самопубликуване. Издават една книга-две… Виждат колко е трудно и се отказват. (…) Управляват ни хора, които не четат. Те не вярват в книгите. За тях литературата, изкуството, културата не съществуват. Писателят Йон Стефансон, който наскоро посети България, беше много възмутен: “Книгите са най-добрата визитна картичка на една страна! Как така не издавате ваши книги в чужбина?” Съмнявам се, че скоро нещо ще се помръдне… Моята надежда е в четящите ни деца. Вярвам, че ще успеят там, където ние се провалихме. Те вече знаят, че една книга може да промени света.”

 

Автор: Радостина Николова
Цялото интервю четете в бр. 72 на списание BIOGRAPH

Разгледай какво изпратихме в миналите колети:

 

Вашият коментар