Промоция!

Книгоразделител “Вино от глухарчета”

15.99 лв 13.99 лв
БЕЗПЛАТНА доставка над 49.99 лв.

Вино от глухарчета. Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа.

Рей Бредбъри
“Вино от глухарчета”

ВАЖНО! Всички приходи от магазин „Читател“ подпомагат развитието на сайта „Читател“, форум „Наука“, както и редовните безплатни месечни срещи-дискусии за наука и сбирките на литературен клуб „Читател“.

Благодарим ти за подкрепата и шанса да работим за науката и културата на България!

Налично

Код: bookmarks_dandelion Категории: , Етикет:

Описание

Размер: 14 см х 4 см х 0,7 см
Материал: медицинска стомана
Тегло книгоразделител : 25.6 гр.

Всяка книга се гордее със своите специални книгоразделители. Предлагаме ти една частичка лято, която пръска светлина между страниците.

— Ето, в това е нещастието на вашето поколение — възкликна дядото. — Слушай, Бил, срам ме е заради тебе, и ти си ми бил журналист! Изхвърляте от тоя живот всичко, което е сложено в него, за да му дава вкус. Пестите ни времето, пестите ни труда — друго не знаете! — Той подритна презрително тревните чимове. — Когато остарееш като мене, тогава ще разбереш, че малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш. Зная — сега вие сте по големите резултати, и не отричам — в това няма нищо лошо. Но човек като тебе, който работи във вестник, трябва да се оглежда и за дребните боровинки, докато бере едри дини. Ти се задоволяваш със скелета, аз пък се взирам за отпечатъци от пръсти; в това също няма нищо лошо. На тази възраст подобни неща тебе те отегчават, а пък аз се питам: дали не е така, защото просто не си се научил да ги цениш? Ако оставим на вас, ще издадете закон за забрана на всички дребни занаяти, на всички дреболии. Ала, тогава няма да си оставите нищо, за което да се улавяте измежду големите неща, и ще видите дявола по пладне да си блъскате ума с какво да се захванете, за да не полудеете. Кажи ми, защо не оставите и природата да ви научи на нещо? Престригването на тревата и плевенето могат да се превърнат в начин на живот, сине мой. Бил Фористър му се усмихваше благодушно.
— Зная — въздъхна дядото. — Много дрънкам.
— Да ви слушам за мен е истинско удоволствие.
— Тогава урокът продължава. Люляковите храсти струват повече от орхидеите. Глухарчето и кукувичата прежда — също! Защо ли? Защото те карат да се наведеш, поне за малко да обърнеш гръб на всички хора и на целия град, карат те да се поизпотиш и те смъкват долу до пръстта, където пак си спомняш, че имаш нос. А когато по този начин останеш сам със себе си, ти наистина идваш на себе си за известно време; останал сам, имаш възможност да обмислиш нещата из основи. Градинарството е най-хитрият начин да си пофилософстваш скришом. Никой не се досеща, никой не те укорява, никой не те подозира, а ти си се потулил тук, един Платон сред божурите, един Сократ, който прекопава боровата си горичка. Човек, помъкнал чувал с тор по своята ливада, е същински Атлас, който оставя Земята да се върти с лекота на неговото рамо. Както каза веднъж Самуел Споулдинг, ескуайър, „Копай в земята, рови се в душата“. Превъртай тези остриета, Бил, и се къпи в пръските от Водоскока на младостта. Край на урока. Още повече, полезно е веднъж в годината да се похапне гозба от глухарчета.

Рей Бредбъри
“Вино от глухарчета”

Също може да ви хареса…